Какво е необходимо да давам в една връзка?
Често чуваме от другите, че са готови за връзка, защото имат много за даване. Или не са готови, защото нямат какво да дадат.
Всъщност обикновено проблемът е в прекаленото мислене и фиксиране върху страховете от предишен злочест опит.
Когато разпознаете подходящ за вас партньор, направете опит. Никога не знаете дали няма да се вдъхновите, докато опитвате.
Ако опитате 100 пъти и сгрешите 100 пъти, значи сте научили 100 урока. Не позволявайте на старите рани да издигат стени около вас.
В тази статия се питаме:
Къде е балансът на обмена във връзката?
Същественото в една връзка е да вдъхновяваш партньора си, а не да се опитваш да задоволиш всичките му нужди. Да се опитваш да угодиш на всяка една прищявка е нездравословно и за двете страни и има срок на годност, в края на който всичко рухва.
Това, което вдъхновява партньорите, е увереността на другия, че може да пази гърба му, че е човек, на когото може да се разчита. Че и двамата се грижат за вътрешния си свят, защото личното щастие е изцяло лична отговорност и не бива да я прехвърляме на другия като грижа за емоционално пеленаче.
Такава емоционална зависимост става бреме в един момент. Човекът, който пък е по-слабото звено във връзката, се отпуска и губи тренинга си за самосъхранение, възможността за личностно и духовно израстване.
Става мързелив, става зависим. Като в ситуация с наркодилър и наркотик.
Партньорът ви обича, цени и уважава заради човека, който сте, а не заради това, което му давате.
Не, че трябва всичко да се слага на везна в отношенията. Напротив, такова изтъкване само би саботирало връзката. Всеки прави каквото, колкото и когато може, но старанието и съзнанието за потребностите на другия определено дават усещането за разбиране и любов.
А това е всичко, от което имаме нужда. Разбиране.
Балансът се създава с изясняване на емоционалните потребности, с изразяване на чувствата по търпелив и тактичен начин, със зачитане на партньора.
Това изгражда връзката и при добро желание и отдаденост се култивира любов, която преминава на следващото ниво. Вместо порочен кръг на самота от типа „няма какво да дам“, партньорите се вдъхновяват и мотивират за още и още.
Наскоро попаднахме на една много точна формулировка на любовта:
„Волята да разшириш границите на своя „Аз“, с цел да осигуриш своето собствено или нечие духовно израстване.“
И още:
„Любовта е свободно осъществяване на правото на избор. Двама се обичат само тогава, когато могат да живеят сами, но съзнателно са избрали да бъдат заедно.“
Ако усещате, че няма какво да дадете и имате нужда от пространство, от време за себе си, споделете това с партньора си по любящ начин. Уверете го, че това е за доброто и на двама ви и не го оставяйте да се чуди дали ще се завърнете.
Ако сте решили да напуснете връзката, кажете му. Ако сте решили да я продължите, кажете му. Бъдете честни със себе си. Бъдете честни с него. Не му губете времето, ако усетите, че не е вашият човек.
Не го залъгвайте с трохички. Това е най-жестокото, което можете да причините на някой, който е влюбен във вас.
Взаимоотношения, основани на истината, се поддържат естествено.
А за да не се стига дотам изобщо, ви предлагаме една много полезна практика. Всяка седмица отделяйте време за откровен разговор, в който сядате и говорите за всичко, което чувствате по отношение на половинката си и за начина, по който тази връзка ви кара да се чувствате.
Другият партньор няма право да ви прекъсва. Важното е да се изслушвате с разбиране – наистина да се опитате да вникнете в света на човека до вас.
Създайте навик за тези упражнения. Това е време само за вас, което поражда огромна близост и интимност. Време, което подхранва любовта и романтичната двойка става завършена единица. Партньорите се лекуват един – друг чрез собствената си уязвимост и отваряйки все повече очите си един за друг.
Напълно нормално е да се страхуваме да не бъдем наранени, разочаровани и да не сгрешим. Но това е, защото никой не ни е показал как да се доверяваме и приемаме любовта като един необикновен и много мощен начин за учене.
Да загубиш част от баланса си заради любов е част от балансирания живот.
Единствено в наши ръце е да изберем пътя на страха или пътя на любовта. Независимо от религията или липсата на такава, вярата е всичко, което имаме. Тогава даването идва от самосебе си. А практиката създава майстора.
Четете още от блога за сватби и романтика:
